Разсеяно гледах залязващото слънце през прозореца на мезонета си. Отпих от чашата с портокалов сок пускайки телевизора. Започнах да превключвам от канал, на канал в опит да намеря нещо интересно или поне поносимо, но уви не открих. Изгасих телевизора и с тежка въздишка се изправих отправяйки се към дрешника. Отворих го и за десетина минути избрах какво да облека. Спрях се на черни дънки, бели обувки с висок ток, черен потник, бяло яке и голяма черна чанта. Огледах се и си сложих спирала, молив и грим като оставих косата ми да се спуска свободно по раменете. С бавна крачка излязох от дома си запътвайки се в неизвестна посока. След час лутане из улиците на Мистик Фолс се озовах пред парка. Реших да седна на някоя пейка и да гледам слънцето докато залезе, а след това да се прибера.
"Каква глупава причина Ариадна..." - обади се вътрешният ми глас, с който никога не бяхме на едно мнение. И този път го игнорирах сядайки на една от малкото свободни пейки. Скоро всички пейки бяха заети, а слънцето изглеждаше сякаш гори. Докато гледах, приятен женски глас ме извади от царството на мислите в което бях потънала.
-Хей. - каза момичето и се усмихна. Погледнах я, но не показах никакъв признак на дружелюбност. Не бях и зле настроена. Просто неутрална.
-Да? - попитах с глас без емоции. Празният ми поглед обходи брюнетката и отново се спря върху лицето и в очакване на някакъв отговор защо ме бе заговорила.