Стефан отново беше сам.Беше тъжен - както винаги .. Искаше да се разсея малко или да остане сам и най-доброто място за него беше плажа , но на определено място.Вече беше стигнал , седна на една от скалите и се загледа напред .. Слънцето бавно се скриваше под хоризонта и светлината се губеше .. Хората се разотиваха от плажа .. След миг всичко се стъмни , мислеше си , че е единствения тук , но грешеше .. Някой тихичко се доближи до него и го докосна по рамото .. Стефан извъртя главата си толкова , за да види кой го притиснява .. Но това беше Кат?Какво правеше тук?Стефан стана и я погледна ..
- Кат , ти какво правиш тук?
- Исках малко да се разсея , а ти?
- И аз.Мислех , че си тръгнала към Лас Вегас ..
- Реших да остана още малко , знаеш .. - Тя го погледна , не се виждаше много тъй като беше тъмно.
Стефан и Катрин се познаваха още от деца и все още са най-добри приятели ..
- Гладна съм! - Каза тихо Катрин и направи дяволска усмивка като посочи една влюбена двойка да се разхождат край водата ..
- Аз също! - Каза Стефан и тръгнаха към тях , след миг вече бяха стигнали .. Доближиха се до тях ..
- Здравейте , от скоро ли сте тук? - Каза Катрин като се опита да бъде любезна ..
- За малко сме тук,със съпругът ми се преместихме днес! - Рече жената , която беше хванала здраво мъжът до нея ..
- Радваме се! - Каза Стефан и с Катрин се погледнаха , след миг и двамата допряха зъби в врата им и ги впиха ..