Още един скучен ден, в които за пореден път не можех да търпя мрънканиците на Стефан, за това просто излязох на разходка с колата си. Но не ми се ходеше в традиционния Мистик Грил, беше станал прекалено банален вече, а и честно казано в момента не исках да засичам някой от скъпоценните познати на малкото братче. Просто тръгнах към гората и след около 10 минути по пустото шосе, вече бях паркирал колата в някаква отбивка и навлизах в гората. Естествено не че имаше какво да се прави и тук де, но туко виж имаше някоя загубена душа, която търсеше пътя на обратно и нямаше да го намери по простата причина, че щях да изсмуча и най - малката капчица кръв от телцето и'.
И естествено късмета бе с мен, на около петдесетина - сто метра чух някакво шумолене, от стъпки по шумата. С вампирската си скорост доближих и бях на около 10-тина метра от бъдещата ми жертва, която изглеждаше доста объркана и тъкмо когато се показах видях доста познатото лице.
- О, ти ли си!? Явно все пак нямам късмет...- казах по - скоро на себе си, след което извъртях очи с досада, а когато чух въпроса и' в гърлото ми напря доста голяма доза смях.
- Аз!? Да следя теб!? Миличка да не си си ударила главата в нещо твърдо? - попитах с ирония, след което отново и' се изсмях, леко подигравателно.